изкопания кладенец се развяваха сукна и платове, а под тях се редиха икони, пред които

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би един ден и кранта , като мен ще галопира:))))))

на всяка. Усмивката му се показа под мустака, когато стигна Саня.

усмихна, сетне отскубна ръката си и прибяга в другия край на скалата. Агата стисна

Сигурен съм че това ебане ще продължи във времето, надявам се да не забравяме влакчето.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът Разкази за Саня на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

Тръпки я побиха като си представи, че в дома ѝ можеше да дойде проститутка, която да мърсува между вещите ѝ.

- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.

- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.

Живели някога старец и старица. Имали си дъщеря и малък син. – Дъще, дъще! – казала майката. – Ние отиваме по работа, ще донесем плат, ще ти ушием рокля, ще купим кърпички; Бъди умна, пази брат си, не излизай от двора.

- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.

Елин Пелин или Димитър Иванов Стоянов е един от най-обичаните български автори.

– Чедо имаш, нема да те вземат у манастира! – Демия падна в краката му и